Исторически факти

Галерия

Гетите (лат.: getae), са тракийско племе, което обитава двата бряга на долен Дунав през І хил. пр. хр  и първите векове на нашата ера. Според стари източници гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различни територии. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините на север, до р. Тиса – даки.
Херодот ги споменава в историята си  като „ най-мъжествени и най-справедливи сред траките“. По време на похода на Дарий I (522 г. пр. Хр. – 486 г. пр. Хр.) срещу скитите (513 г. пр. Хр. ), гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на р. Дунав. След отхвърлянето на персийското владичество, гетите от десния бряг на Дунав стават част от държавата на одрисите (южните траки), но във втората половина на І. в. пр. Хр  гетската държава вече се управлява от силни и известни от историческите извори владетели. През 339 година гетският владетел Котела сключва договор с  Филип II за обща борба срещу скитите и дава дъщеря си Меда за негова съпруга. Македонските владетели предявяват претенции за власт над гетите, включително  и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 г. пр. Хр. и 327 г. пр. Хр.) и Лизимах (310 г. пр. Хр.) да ги подчинят остават безрезултатни. През 297 или 294 година Лизимах е победен от гетския владетел Дромихет и новият договор отново е скрепен с династически брак. Срещата на владетелите се осъществила в полиса Хелис – вероятно елинистическият град в Сборяново.
След завладяването на тракийските земи от Рим, независимата гетска държавност продължава да  се развива на север от Дунава, когато столица става  Дармисегетуза. Сред прочутите владетели от това време са Буребиста и Децебал.
Столицата на гетите през І хил. пр. Хр. е  именно „Даусдава” – комплексът от светилища, град и множество могили в резервата "Сборяново". През елинистическата епоха, когато гетите достигнали апогея на своя политически и културен възход, тук били изградени забележителни паметници в хармония с природната среда, които са свидетелство за високите познания в областта на математиката, астрономията и архитектурата. През този период търговските и духовни контакти на гетите със съвременния им свят, както и влиянието на техните вярвания върху тези на други народи достигат далечни разстояния.
Името на гетите вероятно произхожда от „гоетес” – пророци, и затова свидетелстват много от античните автори. Техният полумитичен жрец, цар и бог Залмоксис проповядвал учението за безсмъртието на душата и според някои от Александрийските автори именно той научил келтските друиди на безсмъртието.
Херодот казва, че гетите обезсмъртявали. Проучваните могили в резервата показват, че гетите погребвали мъртвите по различен начин в зависимост от техния социален статут и достойнства – препогребването  на костите, придружено от жертвоприношения на животни, поднасяне на  дарове и трикратно насипване на могилите било свързано със смъртта на най- достойните. Практикували и  трупополагане и  трупоизгаряне. На различния социален статус съответствали и различни по характер гробници и гробни съоръжения,  начин на погребване и дарове.
В Сборяново можете да видите могили, гробници и предмети от най-различен ранг, съответстващи на  социалния статус и добродетели на погребаните гети. Вярващите в астралното безсмъртие на душата гети изградили своите могилни некрополи, като отделните групи могили представлявали огледални отражения на отделни съзвездия.
Съкровищата, откривани в  земите на гетите, са най-многобройните  в тракийския свят. Това са обредно заравяни дарове в чест на една свещена триада на Великата богиня-майка и нейните близнаци – Артемида и Аполон, както и на специално почитания бог на войната Арес, чиято родина също била Тракия. Съставени са от  сервизи от злато, сребро или глина  за ритуално пиене (Борово, златният пегас от Вазово,  и др.),  женски накити за Богинята -  майка (съкровището от Голямата Свещарска могила), апликации към конска амуниция – за слънчевия Аполон ( съкровището от Голямата Свещарска могила, Каварна, Луковит, Летница и др.), обредно заравяни шлемове или апликации към шлемове ( Русе, Летница) – в чест на Арес.  Често заравяни като дар в светилищата са и монетните съкровища, като напр. това в м. "Новите коренежи".