Демир баба теке се намира в сърцето на резерват Сборяново, край свещения извор „Петте пръста”.
Изградено е върху останките на тракийското светилище от І хил. пр. Хр. и от Римската епоха. Тракийски каменни олтари са запазени при входа на двора, както и са вградени в сградата на самото тюрбе. Думата „теке” още през І хил. пр. Хр. се е използвала със значението на гробница, каменна кутия в гръцкия и средиземноморския свят.
Седмоъгълната сграда с преддверие и куполно покритие е изградена в средата на 16 век върху по- ранна сграда. Куполите на предверието и на централната камера са украсени с геометрични мотиви и надписи. В централната камера има и релефни изображения на двуострата сабя на Зюлфикяр.
Гробът на светеца Демир баба, разположен в средата на седмоъгълното помещение е ориентиран с главата на запад и винаги отрупан с дарове.
Според житието на Демир баба, светецът е от стар прабългарски род, обитавал планината Булгар в Мала Азия.
Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и др., Те са израз на идеята за общите корени на алевийските , християнските и езическите традиции. През османския период неговите пазители много често са били християни.
В района на Демир баба теке се изпълняват обреди с древни индоевропейски корени – лягането върху каменния олтар за да се придобие силата на скалата, връзването на парцалчета – символично обличане на Богинята майка, и т.н.
Един от първите паметници в България, обявен за Българска старина през 1927 г.
Демир баба теке
В сърцето на Сборяново,
край свещения извор „Петте пръста”