Сборяново Archaeological Reserve - the Getty Holy Land

Защо изчезва културният контекст на един световен паметник?

Националния резерват “Сборяново” и свещарската гробница

Галерия

Националните археологически резервати и обекти - изключителна държавна собственост, са защитени в последния Закон за културното наследство със членове и алинеи. Законът гарантира териториално- устройствената защита на археологическите резервати чрез задължителни планове за опазване и управление, и съответното финансиране. Дейностите по опазването на наследството,според Венецианската харта, са от комплексен научен характер и се осъществяват от професионални интердисциплинарни екипи.

Въпреки заложените в Закона дейности и изискванията на ЮНЕСКО, десетилетия наред министрите на културата не изпъляват тези основни изсквания. България, третата по богатство на наследството страна в Европа няма нито един действащ план за опазване и управление на резерватите, а унищожени са и действащите преди това регионални професионални структури за опазване на недвижимото наследство.

Последиците от тази политика, съчетани с единствено спазваното правило за двустепенно съгласуване на проектите и последна дума - подписът на министъра са категорично във вреда на наследството и в полза н априлагането на корупционни схеми. Предвиденото право на протест единствено в съда показва, че всички досегашни съдебни решения са в ущърб на паметниците.

Националният археологически резерват "Сборяново", с разположената в него Свещарска гробница- паметник на ЮНЕСКО, е един от знаковите примери как самото Министерство на културата не спазва закона и какви са последиците от тази "национална политика". Научните изследвания в резервата през изминалите 40 години откриха останките на столицата на гетите - отдавна търсената “ Даусдава” от IX карта на Кл. Птолемей - комплекс от светилища, култови места, елинистическия град Хелис, некрополи от ранножелязната и късната желязна епоха със специфичната си астрономическа планировка, с две царски погребения от 4-3 в. пр. Хр. в Голямата Свещарска могила и в Гинина могила, с келтски колесница и светилище- единствени на Балканите. Те са културния и исторически контекст на световния паметник. Резерватът е наситен и с археологически паметници от праисторията до днес, както и със съвременни живи обредни традиции и отговаря на критериите на ЮНЕСКО за комплексен паметник.

Скандалните резултати от реализирането на спечелил през 2018 година финансиране от Американския посланически фонд едногодишен проект “Консервация, реставрация и експониране на тракийската гробница при с. Свещари: Завръщане към автентичността на обекта", са повече от убедителни. Вместо завършване на консервацията и реставрацията на световния паметник и подобряване на неговата среда, спечелилият финансирането екип, както и заглавието на проекта са сменени. Тъй като резерватът няма план за управление който определя и участието на партньорите, те могат да се сменят с подписа на министъра и според конюнктурата. Три години Министерството на културата манипулира внесената документация, като премахва част от нея, замества 10 положителни рецензии с три поръчкови, като авторите на последните стават членове на новия екип, т.е. прокарва политика на конфликт на интереси, целенасочено злепоставя екипа , и т. н. Парите са пренасочени към закупуване на нова пожарогасителна техника, климатици, стъклени витрини и две експозиции, проектът получава ново заглавие"Свещарската гробница в нова светлина", и е отчетен през 2022 г. от новия екип. Експозициите поднасят невярна и манипулираща посетителите информация, върху новите карти културният контекст на световния паметник вече не съществува. Премахнати са тракийските светилища и култови места, както и паметниците на ранното българско средновековие. Резерватът е обезличен . Авторите на дезинформацията остават анонимни. А премахнатите обекти , и не само те, продължават да се рушат.

Кой носи отговорност -подписалият промените министър,който управлява резервата, фондация Кредо Бонум, присвоила си изцяло спечеления чрез нея проект, или Исторически музей Исперих, за който се твърди че стопанисва резервата? Очевидна е тенденцията, вместо фактор в развитието на културния туризъм и възможност за откриването на повече работни места, чрез абсолютизирането на подписа на министъра, приходите да не се реинвестират в опазване на старините, а да се насочват към ограничен кръг лица.

Невъзможно се оказа неотдавна и финансирането за резервата по програмата "Региони в растеж", поради липсата на план и структура за неговото опазване и управление . Това е мотивът четирима автори да разработят Модел за основано на участие професионално управление на Историко- археологически резерват „Сборяново“, приложим за всички резервати в страната.

Сравнение с националните политики по опазване на природното ни наследство, също изключително държавна собственост, където резерватите имат планове за управление и управленски структури, както и с политиките на нашите съседи, като например самостоятелното управление на по- късната столица на гетите от 1 в. Пр. Хр.- 2 в. н.е. Сармисегетуза Регия в Румъния, показват, че България изостава с десетилетия в опазването на археологическото наследство. Като не се съобразява и с европейските директиви, тя не е в състояние да предотврати невъзвратимите деструктивни процеси,

С предложения модел отваряме дискусията за най- подходящото от юридическа гледна точка въвеждане на управление на ареологическото наследство, което да гарантира висок професионализъм, отговорност и възможно най- голяма независимост от политическите веяния, Иначе старините ни , които са в риск, а и миналото ни , не може да бъдат спасени.

Проф. Диана Гергова

Лекцията е публикувана тук: https://ejournal.vfu.bg/bg/architecture.html

Цялата лекция може да бъде ТУК.