Сборяново Archaeological Reserve - the Getty Holy Land

Студенти от Швейцария прочистваха от храсти и дървета Тракийско светилище

Тракийското светилище на Камен рид в резервата „Сборяново“ и тази година бе почистено от храсти и саморасли дървета с помощта на студенти от Швейцария и екип на ВиК-Исперих по инициатива на проф. Диана Гергова.

Галерия

За да разберем защо се случва така, че чужденци и доброволци полагат грижа за историческото наследство на региона ни, „Екип 7“ се обърна към човека в основата на това дело за повече подробности.

„Тракийското светилище на Камен рид, разположено на север от стъпката на Демир баба, пази следите от култови постройки и ритуали от цяло хилядолетие. То е един от основните и най-важни центрове, на който започват разкопки през 1983 година успоредно с проучването на Свещарската гробница и на тракийското светилище при Демир баба теке“, обяснява Диана Гергова и ни дава повече информация за проведените през 80-те години на миналия век разкопки.

„Още преди 40 години това място ни показа дълбоките корени на гетското средище, основано в края на второто хилядолетие пр. Хр. Каменни стени от север и юг ограждали площ от 47 дка. Върху скалната площадка в южния край при разкопките бяха открити ритуални огнища, натрошени съдове и глинени идоли, човешки черепи и бебешки погребения, следи от жертвоприношения. В централната част на светилището във вкопани в скалата ритуални ями бяха открити глинени съдове женски идоли и накити. Намират се и останки от единични глинобитни постройки. По времето на прочутите гетски владетели Котела и Дромихет от втората половина на 4-ти век пр. Хр и първата половина на 3-ти век пр. Хр, когато гетската държава достига своя най-голям разцвет, светилището било преустроено. Били изградени нови каменни оградни стени, а в северния му край два ритуални каменни кръга. В центъра на единия и сега расте свещен дъб, като древен символ на Богинята майка. Другият кръг включва голям каменен къс – символичния олтар на слънчевия Аполон“, разказва археологът.

От разговора ни стана ясно, че за светилището, както и за останалите старини в резервата, с изключение на трите гробници, няма кой да се грижи. Разрастващата се гора заплашва да го превземе и отнеме завинаги от посетителите. Проучвателят на светилището проф. Гергова, отделя всеки сезон по няколко дни и със студенти или доброволци, приятели на резервата, проявяващи разбиране и подкрепа, и особено с помощта на хора от ръководството на ВиК в Исперих, се опитва поне да забави този процес.

„Нашето отсъствие заради Ковид през последните две години доведе дотам, че сега, когато показвах на швейцарските студенти обектите, които сме разкрили в резервата, и аз трудно се ориентирах. Това може би е последният път, когато мога да си позволя тази битка. В следващите години вероятно светилището безвъзвратно ще бъде заличено. Така че, посетете го сега, докато още са видими поне най-съществените му части – единият каменен кръг и северната оградна стена“, призовава световноизвестният археолог и продължава разказа си с доловима горчивина.

„Със съжаление констатирам, че ако погледнем картата на резервата, поставена във връзка с проекта за Свещарската гробница при Приемния център, ще забележим, че върху нея не е нанесено не само това светилище, но и останалите тракийски култови места, които показват с какъв размах е било изградено средището на гетите. Липсват и обектите от праисторията до ранното средновековие. Сборяново е място на среща на няколко световни религии, но и това вече не е отбелязано“, споделя Гергова.

Така посетителите остават дезинформирани. Те вече няма как да знаят, а оттам и да се заинтересуват и да пожелаят да посетят светилището, средновековното имение в местността Града на доверието в долината на реката или средновековното селище в местността Петрова нива.

„Няма светилище, няма проблем, няма нужда от елементарното усилие то да бъде поддържано ежегодно чрез труда на двама работници за ден-два с косачки и храсторези и още няколко души, за да съберат окосеното. Кой печели от това?“, пита Диана Гергова.

В резултат на сложните интереси и объркани приоритети, на картата на резервата е останал само тракийският град и могилите, като се набляга основно на Царската и двете в нейна близост. Следват логичните въпроси: Печелят ли от това обаче община Исперих и нейните жители? А културния туризъм на България?

„Сборяново има невероятния потенциал с мистичната си природа и 12 изключителни старини, подлежащи на реставрация, да бъде най-изключителния български обект на културен и природен туризъм. Тук има много хляб за местните хора. Но това би станало само, ако туристите идват не само за час-два, за да посетят трите гробници и си отидат, а да бъдат привлечени от множеството разнообразни, уникални и най-вече добре поддържани обекти. Тогава те сами ще поискат да ги посетят и се разтоварят сред магичната природа не за часове, а за дни“, казва изтъкнатият учен.