Сборяново Archaeological Reserve - the Getty Holy Land

Проф. Диана ГЕРГОВА: Сборяново трябва да бъде световен парк вместо да тъне в тръни

Проф.Диана Гергова бе гост и водещ на проведената Национална научна конференция „Културно-историческо наследство – памет за бъдещето“, която се проведе в Разград миналата седмица по повод на 130 години от началото на музейното дело в града. Тя изнесе и до

Галерия

- Професор Гергова как видяхте 2017 година в археологически аспект?

Ще започна с последното събитие - конференцията в Разград, която се проведе в новия интерактивен музей. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш успехите на колегите си, продължаващи една традиция на висок професионализъм и жар. Да не забравяме, че разкопките в Сборяново започнаха с участието на РИМ-Разград, а и сега сътрудничеството ни с колегите е изключително плодотворно. Находките от последните години, които постъпват там, се реставрират веднага и на много високо професионално ниво, а част от тях са вече експонирани и в постоянната експозиция на музея.

Неотдавна се завърнах от Атина, където бе представена пътуващата постерна изложба „Сборяново - свещено място за срещи на култури и религии“. Тя е създадена със съдействието на Културния институт към Външно министерство и вече години наред обикаля света. За пръв път обаче тя се показва с обновена и допълнена информация за златното съкровище на Котела от Голямата свещарска могила, за келтската колесница и келтското светилище, което продължаваме да проучваме. Постерите бяха експонирани в Културния център на община Атина в присъствието на дипломати и колеги. Радващото е, че събитието бе уважено и от много българи, живеещи и работещи в там.

В залата на нашето посолство изнесох лекция за Сборяново и за мое голямо удовлетворение гръцките колеги споделиха, че за тях има много нови идеи, които са породени от нашите изследвания и резултати. Една от археоложките заяви, че според нея в ловната сцена върху гробницата на Филип Македонски, който се жени за дъщерята на гетския владетел Котела, принцеса Меда, е изобразен и гетски благородник, вероятно придружавал Меда при идването й в македонската столица. Това обогатява с още един щрих тесните връзки между гетското и македонското царство.

Надявам се, че това ще поощри по-тясното ни сътрудничество с колегите - наши естествени научни партньори, които аз бих нарекла „древни роднини“. Ако говорим за резултатите от теренните проучвания тази година, то можем да кажем, че за кратките срокове на разкопки и значително по-трудните условия за работа поради спецификата на обекта, успяхме да разкрием входа на келтското светилище и част от рововете, които са го ограждали с ритуално натрошени тракийски съдове, фрагменти от амфори. Условно това е могила 39, където миналата година намерихме келтска войнска тока, ритуално огънат тракийски меч - ромфея, костите от женски скелет, както и кремирани човешки кости. Надявам се догодина да имаме още по-добро финансиране и да довършим проучването на този сложен и различен от една тракийска могила обект.

Както знаете, по силата на договор между Националния археологически институт с музей при БАН и Женевския университет, работата на колегите ни от Швейцария, особено в съвременното документиране на находките на едно много високо ниво, ни помагат за обективната реконструкция на разкриваните ситуации.

- Умеем ли да покажем богатото наследство на Сборяново по правилен начин?

За съжаление, резерватът е в окаяно състояние и деструктивните процеси са изключително силни. Такива са и оценките на нашите чуждестранни колеги, които след 13-тия конгрес по тракология в Казанлък преди месец, посетиха Сборяново.

Това бяха колеги, работещи по проблемите на тракийската култура и влиянията й на север, а някои от тях и с конкретен принос и в нашите проучвания в тук. Те бяха доста разочаровани от това, което видяха, от неуважението към паметниците, чието лошо стопанисване се отразява на посещаемостта, а и на спомена, който ще остане у туристите.

Сред гостите бяха проф.Бохнак от Университета в Жешув, член на Научния съвет на Европейския археологически център в столицата на келтите в Бибракт, Франция, колеги от няколко института и музеи в Румъния, като проф.Валериу Сърбу, президент на 30-тата Международна комисия на UISPP, директор на музея в Браила и член на Института по археология в Букурещ.

Проф.Сърбу направи паралел с първото си идване тук през 2005 година и заяви, че нещата не са се подобрили, а напротив стават по-зле, защото Сборяново не е само Свещарската царска гробница. Вече има разкрити и много други знакови обекти, чието експониране означава привличането на повече туристи за по-дълго време.

А те и питат - къде е намерено сандъчето със златни дарове, къде е келтската колесница и т.н. Културният пейзаж следва да бъде поддържан в идеално състояние. Вместо това повечето от разкритите и поставени под временни покрития могили с интересни паметници са обрасли с тръни и недостъпни. Профилът на Могила 12, която е в непосредствена близост до Свещарската царска гробница, и се посещава, вече трета година се руши заради една пролука в защитната сграда, поставена през 1988 година и оттогава не е направена и крачка напред, което е абсурдно. До тракийското светилище на Камен рид и средновековното имение в долината на реката достъп вече няма.

Голямата Свещарска могила е пред разпадане под въздействието на природните сили и човешко безхаберие.

Горчиви и не в наша полза са сравненията с обектите в Румъния. Не можете да си представите какъв ред, чистота и грижа срещате в Сармисегетуза, по-късната столица на гетите, която отскоро също е в Листата на световното наследство на ЮНЕСКО.

Сборяново пази останките на столицата на гетите, обитавали двата бряга на Дунава и обмяната на опит между двете страни не само в борбата с корупцията, но и в опазването на паметниците, би било много ползотворно. Нека се възползваме и от финансиране по европейските програми. На отговорните институции предлагаме по-ефективни механизми на опазване, но чуваемост няма.

Неотдавна тук бяха и японските археоложки от Музея на изтока в Токио Саеко Мияшита Саеко и Каеко Ишида – известни изследователки на паметници в Сирия, Узбекистан, и др., както и г-жа Ясуко Хамада, която през годините с изпращането на доброволци подпомагаше разкопките ни в резервата.

Интересът на колегите колкото ни радва, толкова и ме кара да се червя. Занемарени обекти, непочистени терени във вододайна зона сред прекрасна природа, неточна и подвеждаща информация за посетителите.

Вече 35 години работя тук и нищо освен деструктивни процеси тук няма. Ние сме в зоната на здрача. Не е ясно кой какви задължения има и кой контролира състоянието на паметниците. Дори и в Свещарската гробница все още един уникален чертеж върху стената се осветява с фенерче за посетителите. И не само това.

- Достатъчна ли е рекламата на резервата?

Аз се радвам, че интересът към Сборяново не стихва. Поддържаме го чрез подготвяни от нас изложби като тази в Атина или тази в Университета в Женева през тази пролет. Знаете, че най-ценните предмети от златното съкровище от Свещари бяха показани в края на миналата и началото на тази година в Япония, а неотдавна и във Виена.

Моя книга за резервата бе издадена на японски език, която е следствие от интереса на колегите ми към проучванията в Сборяново след лекциите ми в няколко големи университета в страната на изгряващото слънце. Скоро се надявам да успеем да я отпечатаме и на български и английски език.

Много важно е да се обърне внимание и на нивото на рекламните материали – и като съдържание, и като естетика. Загърбването на специалистите е само в ущърб на рекламата.

- Как виждате бъдещето на Сборяново?

Сборяново е резерват от световно значение и има огромен потенциал да привлича туристи от цял свят. При високо професионален подход към наследството ние можем да задържим туристите не няколко часа, а няколко дни. Това е и голям шанс за общината с изключително висок процент на безработица и обезкръвяваща го имиграция на младите.

Японските ми колеги настояваха в книгата да включа и глава, за това как виждам бъдещето на резервата. Публикувах някои от разработените и вече одобрени проекти за експониране на гробниците и могилите.

Тук трябва да бъде изграден един голям интерактивен музей, който освен оригиналните находки от разкопките, чрез изключителните възможности на съвременните технологии да разкрие самобитността на културата и изкуството на гетите, влиянието на техните идеи върху Северна Европа, и върху идеите на ранното християнство. В книгата ми е включен и един такъв изключително оригинален и осъществим проект на един талантлив български млад архитект.

За съжаление, ние сме в един омагьосан кръг от неизвестности в управлението, който вреди на опазването и е благодатна почва за сенчести схеми. Трябва да гледаме всички в една посока и да превърнем Сборяново в световен приказен археологически парк.

Назрял е въпросът какво да правим с резерватите? Крайно време е те да имат обособено управление, да се знаят публично приходите и разходите, да имат устройствени планове и планове за управление, както екипи, които да ги управляват прозрачно, а средствата да се възвръщат за изследване, опазване и адекватна реклама.